- ЗА ТУРИСТИ
-
-
Национална Художествена Галерия
Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ? название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Националната художествена галерия има няколко филиала — Крипта на храм-паметник Св. Александър Невски (към отдел "Средновековно и възрожденско православно изкуство"), Музей на съвременното изкуство – Софийски Арсенал, Музей на социалистическото изкуство, Къща-музей Вера Недкова, Къща-музей Никола Танев и Къща-музей Иван Лазаров.
На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции — на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В Криптата при Храм-паметник Свети Александър Невски са изложени и образци на българската иконопис. Освен това Националната художествена галерия представя в залите си и временни екпозиции — изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите-музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ ЗА ЧУЖДЕСТРАННО ИЗКУСТВО
Националната галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“.Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и днес притежава над 10 000 музейни единици - графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.
Галерията се помещава в стара столична сграда, бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.
Разположена е на четири етажа в 20 зали с обща експозиционна площ около 3 200 кв. метра. Притежава колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания, както и колекцията "Поетична реалност", с която никой друг музей в света не може да се похвали.СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
СГХГ притежава една от най-значителните колекции на българско изкуство: 3500 живописни творби, 800 скулптури, 2800 графики и рисунки.
Основната задача на СГХГ е съхраняването, опазването и проучването на художественото наследство. Специалистите, работещи в институцията, се грижат за нейната колекция и представянето й пред обществеността чрез изложби, каталози и публикации.
Галерията разполага с 1100 кв. м. изложбена площ, разпределена в четири обособени пространства. Годишно в тях се организират около 30 изложби. Съществена част заемат експозициите с творби от фондовете на галерията. Представят се и гостуващи индивидуални, колективни и общи изложби на български и чуждестранни художници. Програмата на СГХГ обхваща събития и личности от края на 19-ти и началото на 20-ти век до наши дни. През последните години специален акцент в нейната политика е изследването на изкуството на днешния ден и работата с млади автори.
СГХГ е музей с дългогодишна традиция. Нейната роля e да представя фактите от българската културна история по аналитичен и съвременен начин, както и да се намесва активно в художествените процеси чрез оригинални и запомнящи се проекти.Храм-паметник „Свети Александър Невски“
Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е православна църква построенa в чест на Александър II, наричан още "Цар Освободител", защото през 1878 г армията му освобождава България от 5-вековната окупация на Османската империя и носи неговото име. Храмът е един от символите на София и му придава духовен и културен облик. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост, а строежът изцяло е завършен през 1912 г. По стар обичай в основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев.
По настоящем храм-паметникът “Св. Александър Невски” е втората по големина църква на Балканския полуостров след храм Свети Сава (Сръбски) и служи за катедрален храм на българския патриарх.
Представлява внушителна по размери петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Заема площ от 3170 кв.м. и капацитет от 5000 души. Притежава изключителна вътрешна украса от италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е с височина 45 м. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Камбанарията на храма е висока близо 53 м. и има 12 камбани с общо тегло 23 тона, които са изработени в Москва.
В подземния етаж на храма е разположена "Криптата", където в хронологичен ред са подредени около 300 експоната, предимно икони, а също и стенописни фрагменти и щампи. Експонатите датират от IX в. до края на XIX в. Колекцията е най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта по българските земи.
Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.
Църквата „Св. София” (Божия Премъдрост) е разположена в центъра на българската столица, в непосредствена близост до храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Тя е една от най-старите църкви в София и нейната история е тясно свързана с тази на града. Днес храмът се възприема като един от символите на София.
Църквата е построена през VI в. по времето на византийския император Юстиниан (управлявал 527-565 г.) върху основите на 4 по-стари християнски храма от ІV век.
Църквата „Св. София” е построена на мястото на некропола на град Сердика (старото име на София) и на други по-стари църкви от IV в. и десетки зидани гробници. При археологически проучвания са намерени фрагменти от мозайката на един от по-старите храмове. Смята се, че сградата може да побере до 5 хил. души.
В периода XI – XIV в. е била митрополитска църква и славата й била толкова голяма, че през XIV е дала името си на града.През XVI в., по време на османското владичество храмът бил преустроен в джамия, а стенописите му унищожени. Според едно поверие през XVI в. пред нея е изгорен жив златарят Георги, който отказвал да приеме исляма. Големите земетресения от 1818 и 1858 г. съборили минарето и повредили сградата, а според едно поверие при второто земетресение в сградата били двaмата синове на ходжата, които загинали. Мюсюлманите приели това като лоша поличба и изоставили храма. Дълго време пустеел, а след Освобождението (1878 г.) бил превърнат в склад.
Сградата е реставрирана няколко пъти, а от началото на ХХ век тук се провеждат археологически проучвания. В момента видът на храма се доближава максимално до автентичния от късната античност и ранното средновековие. В близост до храма през 1873 г. е бил обесен революционерът Васил Левски (1837 – 1873 г.). Зад църквата пък се намира гробът на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.).
Днес до храма се намира Паметникът на незнайния воин – символ на преклонение пред всички български войници, загинали за своята родина.
Най-старият и най-добре запазен архитектурен паметник от римско време в София е църквата ротонда „Св. Георги”. Построена е в началото на IV в. и се счита, че по времето на римския император Константин Велики (управлявал 306 – 337 г.) и разцвета на античния град Сердика (старото име на София). Счита се, че ротондата е и най-старата сграда в София.
Храмът се намира във вътрешния двор на Президентството, само на метри от останките на античната крепост Сердика. Предстaвлява цилиндрична куполна постройка, изградена върху квадратна основа. Широчината й е около 9,50 м (в диаметър), а височината около 14 м. Олтарното помещение е крадратно, има четири симетрично разположени ниши, а главният вход е на западната стена.
Първоначално сградата е била използвана за обществени нужди. След признаването на християнството за позволена религия в Римската империя Ротондата се превръща в баптистерий (сграда за покръстване) заради множеството покръствания, които последвали разрешаването на тази религия.
По времето на император Юстиниан Велики (управлявал 527-565 г.) Ротондата е превърната в църква. Тогава е направено и първото зографисване. Счита се, че оттогава носи и името на св. великомъченик Георги, пострадал заради вярата си в Мала Азия през III век при император Диоклециан (управлявал 284-305 г.).
През османското владичество, по времето на султан Селим I (управлявал 1512-1520 г.), ротондата „Св. Георги” е превърната в джамия с име Гюл-джамаси. Християнските стенописи били заличени с бяла мазилка и на тяхно място били изрисувани растителни мотиви.
След Освобождението (1878 г.) Ротондата запустяла, а след смъртта на княз Александър Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) е превърната във временен мавзолей.
През 1915 г. започва реставрирането й. Днес храмът е действащ и в него се извършват ежедневни служби на църковнославянски, а песнопенията се изпълняват на източноцърковно пеене, известно и като византийска музика.
Национален археологически институт с музей
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.
Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.
През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела — Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
Още много атракции, които може да ви предложи София
